ПАМЕТНИК НА СЪВЕТСКАТА АРМИЯ В СОФИЯ

21.09.2026 История

1. От конкурс до окончателното място

Решението за изграждането на Паметника на Съветската армия в София е взето от българското правителство няколко години след 9-ти Септември 1944г. Паметникът е замислен като израз на признателност към Съветската армия, за т.нар. "освобождение” на България през 1944 г.

Първоначално за място на паметника е определен терен във високата част на града, при пресичането на булевардите „Драган Цанков“ и „Пейо Яворов“, в близост до Двореца на пионерите. Впоследствие е преценено, че това пространство не позволява паметникът да заеме необходимото място в градския ансамбъл и не съответства на неговия мащаб и художествена композиция.

През 1948 г. е обявен първият конкурс за проекта, в който участват 28 предложения. Журито не определя проект за изпълнение, а присъжда три откупки. След обществен натиск и препоръки от съветски архитекти първоначално определеният терен е изоставен и започва търсене на ново място в централната част на София, така че паметникът да бъде възприеман ежедневно както от жителите на столицата, така и от нейните посетители.

Вторият конкурс е свързан с терен срещу сградата на Царския дворец. Междувременно започва изграждането на мавзолея на Георги Димитров на това място, което налага нова промяна. Представените проекти не получават одобрение и отново се пристъпва към избор на нов парцел.

Окончателно е определено пространството между парк „Септемврийче“ по това време и Ботаническата градина, след предвиденото преместване на Зоологическата градина. След този избор е обявен трети конкурс. На петима български архитекти и скулптори е възложено да сформират творчески колектив, който да разработи проекта за бъдещия паметник.

2. Авторският колектив и разработването на проекта

След провеждането на третия конкурс журито не определя проект за директно изпълнение. За доработване са избрани проектите на колектива, ръководен от архитект Данко Митов, и на проф. Андрей Николов и Кирил Тодоров. След преработката им и ново разглеждане Правителствената комисия, с участието на съветските специалисти академик проф. Блохин (архитект) и проф. Альошин (скулптор), определя проекта на колектива с ръководител архитект Данко Митов за основа на окончателното решение. На авторите са дадени препоръки за по-нататъшно усъвършенстване на архитектурно-скулптурната композиция.

Авторският колектив включва архитектите Данко Митов, Иван Васильов, Любомир Нейков и Борис Капитанов, скулпторите Любомир Далчев, Иван Фунев, Иван Лазаров, Васил Зидаров, Мара Георгиева, Васка Емануилова и Петър Дойчинов, както и художника Борис Ангелушев.

арх. Любомир Нейков на преден план при изграждането на ПСА
Ⓒ https://www.168chasa.bg/article/775319

След възлагането на окончателния проект започва интензивна работа по неговото разработване. Поради кратките срокове и големия обем на задачата към авторския колектив се присъединяват множество сътрудници - архитекти, скулптори и технически специалисти. За сравнително кратко време е изготвен цялостният архитектурно-скулптурен проект, уточнени са идейната композиция и всички скулптурни групи, а паралелно с това се разработва и архитектурната част на паметника.

Работата по проекта продължава и по време на строителството. Детайлното разработване на скулптурните композиции, композиционното им изясняване и реалистичното пресъздаване на образите, движенията, костюмите и въоръжението поставят пред авторския колектив редица творчески задачи.

3. Архитектурното и градоустройствено решение на паметника

Монументът е разположен в центъра на композиционно оформено пространство. Главната му ос е насочена към булевард „Цар Освободител“ (бивш Руски), откъдето се разкрива основният изглед към паметника. Видимостта му е осигурена и от останалите подходи – откъм булевардите „Васил Левски“ (бивш Толбухин) и „Евлоги и Христо Георгиеви“ (бивш Клемент Готвалд), както и от улица „Любен Каравелов“.

Ⓒ Платформа – "Ретро България – исторически фото парк"

Главният подход към паметника е решен като тържествено пространство, което постепенно разкрива цялостната архитектурно-скулптурна композиция. Определяно като най-голямото архитектурно-скулптурно съоръжение, изградено в България до този момент. Композицията е замислена така, че чрез своите мащаби и връзката си с околното пространство да изразява идеята за т.нар. “освободителна” мисия на Съветската армия.

Ⓒ Платформа - "Български Визуален Архив / Милена Николова"

Подходът към монумента е с дължина 80 метра и ширина 28 метра. В началото му са разположени две скулптурни групи, представящи посрещането на Съветската армия от българския народ. По протежение на подхода архитектурно-декоративните елементи пресъздават десетте сталински удара през Втората световна война и пътя на Съветската армия от Сталинград до Берлин.

Архитектурното решение е разработено в тясна връзка със скулптурната композиция. Разположението на паметника, организацията на подходите и оформянето на околното пространство са замислени като единен ансамбъл, в който архитектурата и пластиката изграждат общо художествено въздействие.

4. Скулптурната композиция и художественото решение

Основният акцент в композицията на паметника е осемметровата трифигурна скулптурна група, състояща се от съветски войник, български работник и майка с дете. В центъра е фигурата на съветския войник, изобразен с автомат „Шмайзер“ в ръка. До него са представени майка с дете и български работник, които заедно формират основната идейна композиция на паметника.

Цялостна композиция на паметника
Ⓒ сп. София, “Паметник на Съветската армия в София”, Васил Зидаров, 1953 г.

Централният корпус е допълнен от три шестметрови скулптурни композиции, поставени върху ниски пиедестали. Разположени са така, че да въздействат непосредствено върху посетителите и да бъдат възприемани като част от общия архитектурно-скулптурен ансамбъл.

От страната на булевард „Евлоги и Христо Георгиеви” е разположена композицията „Октомври 1917г.“, посветена на победата на Октомврийска революция. Срещу нея, към булевард „Васил Левски“, се намира композицията „Отечествената война“, представяща силата на Съветската армия по време на Втората световна война. Третата композиция, ориентирана към улица „Любен Каравелов“, е посветена на труда на съветските хора и тяхната помощ за армията по време на войната.

Скулптурна композиция “Октомври 1917 г.”
Ⓒ сп. София, “Паметник на Съветската армия в София”, Васил Зидаров, 1953 г.

Скулптурна композиция “Отечествената война”
Ⓒ сп. София, “Паметник на Съветската армия в София”, Васил Зидаров, 1953 г.

Скулптурна композиция “Помощта на съветския тил в Отечествената война”
Ⓒ сп. София, “Паметник на Съветската армия в София”, Васил Зидаров, 1953 г.

Архитектурата на паметника е разработена като допълнение към скулптурните композиции. Нейната роля е да подчертава идейното и естетическото въздействие на пластиката и да обединява отделните елементи в единно художествено решение.

5. Изграждането на монумента

Изграждането на паметника започва след окончателното разработване на архитектурно-скулптурния проект. Първа копка е направена на 5 юли 1952г. и е завършен през 1954 при управлението на Вълко Червенков.

За проверка на пропорциите, взаимното разположение и въздействието на композицията е предвидено изработването на временен модел в естествен размер на централната трифигурна група. Чрез него авторският колектив планира да оцени силуета, осветлението и възприемането на композицията от различните посоки, както и да отстрани евентуални неточности преди окончателното изпълнение.

Паралелно със строителството продължава и работата по скулптурните композиции. Много от тях са изработвани и презецирани докато тече вече същинското строителство на паметника. Те са отливани в бронз, докато архитектурната част на паметника е проектирана да бъде изпълнена от витошки гранит, като постаментът на централната трифигурна композиция и части от главния корпус са предвидени с полирана обработка. Подходът към паметника е замислен с настилка от разноцветна каменна мозайка, съобразена с общото архитектурно решение.

Паметникът е окончателно открит на 7 септември 1954г. Пред висши български и съветски дейци.